10 ситуации, в които майсторът трябва да е и психолог
Предполагаме, че си спомняте за Марчето. Тъй като чушките поскъпнаха, а тъщата замина на екскурзия, се наложи да поемеш обекта ѝ. Макар и с нежелание, отиваш при нея да уговорите началната дата и да уточните “дребните” детайли. Посреща те на вратата, с усмивка като на десетокласник пред лятна ваканция. Даже и кафе ти е направила. Още преди да си казал “Добро утро” Марчето ти докладва, че с Евлоги са обмислили всичко до последния детайл и знаят точно какво искат.
Истината е, че клиентите не правят ремонт всяка година. Често се объркват сред хилядите цветове, различните размери плочки, сифони, тръби… Напълно нормално е да са объркани. Проблемът идва, когато тяхното объркване започва да се отразява на твоя график и нерви. Все пак не си интериорен дизайнер – за теб е важно по-голямата част от визията по ремонта да е готова.
Ето 10 класически доказателства, че клиентът често няма представа какво точно иска, и как да преминете през процеса, без излишни нерви и разправии.
1. Проклятието на БилдБорд и Pinterest
Подведена от хилядите снимки в интернет-пространството, Марчето ти показва на телефона дизайнерска баня в къща на Лазурния бряг – 30 квадрата, с френски прозорци и гледка към морето, свободно стояща вана в средата и кристален полилей над нея. Вдигаш глава и започваш да си мислиш как това би се пренесло в баня с размер 2х2,50 метра, с чугунена тръба в ъгъла и таван 2,40 м. Сега твоята задача ще е да я върнеш в реалността. Извади ролетка и с тиксо на пода ѝ покажи докъде ще стига ваната, и обясни, че ако отворите дупка за френски прозорец, ще гледа комшията Иван как сутрин си прави кафе по гащи, тъй като зад стената на банята се крие кухнята на съседите. Марчето те гледа неразбиращо, все още стискайки телефона си като филия с лютеница. Сега е моментът да и кажеш да потърсите други решения за малки бани.
2. „Искам го сиво… ама не такова сиво!“
С Марчето сте се разбрали за светлосиви стени в хола. След обиколки на няколко магазина си сигурен, че си избрал подходящия цвят. Запретваш ръкави и след двудневното шлайфане на стените си щастлив, че остава само боята. Вечерта Марчето се прибира и с танцова стъпка влита в хола. При вида на прясно боядисаните стени замръзва, а физиономията ѝ придобива вид на египетска мумия. Две минути тишина. Тайничко се надяваш това да е задоволство, но вътрешният ти глас подсказва нещо друго. С почти истеричен глас Марчето казва: “Олеле, ама защо такова сиво. Ми то прилича на бетон. Аз исках топло сиво, с лек перлен оттенък, дето на слънце бие малко към бежово”. Какво е трябвало да направиш – никога и при никакви обстоятелства не избирай цвят по телефон или по описание. По-добре клиентът да избере точния цвят по код на магазин. Водете кореспонденция например по Вайбър – така ще имаш доказателство, че не ти си избрал цвета. При по-скъпи бои може да вземеш само малка мостра за проба – така и клиентът ще види цвета, преди финалното боядисване.
3. Синдромът „Гинчето от шестия етаж каза…“
Работата спори, ти си доволен от току-що монтираният линеен сифон. Изведнъж с почти индиански вик и еленски скок се появява клиентката и споделя новата си гениална идея – “Майсторе спирай плочките! Снощи у Гинчето видях как са ѝ направили душ-кабината – с прагче и мозайка, и не е слагала никакъв скъп линеен сифон. Не може ли да го свалиш този – аз ще го изчистя хубаво и ще го върнем в магазина”. Погледът ти се примрежва, като след спиритичен сеанс, но запазваш спокойствие. Твоят ход е да ѝ обясниш спокойно, че промяна на концепцията на вече свършена работа означава заплащане на свършения дотук труд, заплащане на къртенето,заплащане на новите дейности и удължаване на срока. След като фантазиите на клиента получат измерение в евро, нищо чудно и да каже “Е, колко пък да е скъп този линеен сифон”.
4. Мистерията на липсващите уреди
В началото на ремонта, в етапа на прокарване на инсталациите, питаш къде ще е мивката, къде ще е миялната машина, колко високо ще е телевизорът, с идея да знаеш как ще преминават трасетата. Ако отговорът е “Абе, пусни там едни кабели и тръби, пък после ще ги доуточним с Евлоги”. Стоп! Това “после” може да означава, че миялната ще стъпи върху сифона, телевизора скрива контактите, а ключовете за осветлението са зад хладилника. Никога не започвай преди да има ясен проект или точен модел на инсталациите. Това ще спести много нерви и напрежение и на теб, и на клиента.
5. „Направи го както прецениш, ти си майсторът!“
Един от най-опасните капани е да чуеш репликата “Направи го както сметнеш за добре”. Довериш ли се – обречен си. Обикновено твоята преценка се води от годините опит и практичност – слагаш ревизионния отвор там, където има най-добър достъп до крановете, а тази на Марчето – от естетика. Независимо от големия опит, който имаш, по-добре не влизай в ролята на дизайнер. По-добре предложи технически варианти, но финалното решение винаги трябва да се взема от клиента.
6. Любов от пръв поглед в шоурума
Евлоги и Марчето са ходили през уикенда да избират гранитогрес. Харесали са “уникални” плочки с размер 120х60, черни и релефни. Само че трябва да ги сложиш в тесния, тъмен коридор, широк точно един метър. Когато ги наредиш, коридорът заприличва на подлеза на “Орлов мост”, а половината от скъпите плочки са отишли фира. Твоят ход – посъветвай ги за размера и цвета, спрямо размера на помещението. И не, не влизаш в ролята на дизайнер. Просто съветник…
7. Дизайнерски неразбории или как всеки иска нещо различно
Точно си стоварил част от инструментите, когато те призовават за рефер на спора. Марчето иска скандинавски стил и дървесни тонове. Евлоги твърди, че черното няма да се цапа, а за капак тъщата настоява да купи плочки за банята с флорални мотиви – все пак тя плаща половината ремонт. Всеки те гледа с надежда за подкрепа. Имаш само един ход – отиди да изпиеш едно кафе. Намекни им, че ще започнеш работата само тогава, когато постигнат консенсус по всички въпроси.
8. Преместването на кухнята в спалнята
Напук на всяка логика Евлоги решава да вземе участие в ремонта. Явно не му стига да е щастлив. “Напоследък става все по-модерно дневната и кухнята да са в едно помещение. Майсторе, местим спалнята в кухнята и кухнята отива в хола. От хола ще направим едно порталче към бившата спалня и така и ние ще сме в крак с модата.” Да, обаче вертикалният щранг остава на 6 метра, а за да дадеш наклон на канала, тръбата ще трябва да излезе над паркета. В очите на клиента обаче всичко изглежда лесно. Сега е моментът да извадиш лазерния нивелир и да покажеш нагледно на каква височина ще дойде тръбата в хола и какво стъпало ще трябва да прескачат всеки ден. Като видят червената черта на 15 см. от пода, бързо ще преосмислят гениалната си архитектурна идея.
9. Магията на тънката мазилка върху крив панел
Блокът е построен от трудови войски през далечната 1979 г. Стената в коридора бяга с пет сантиметра от пода до тавана. Клиентът иска две неща, които в тази ситуация се изключват взаимно – идеално права стена, за да може новият вграден гардероб да легне идеално, и второ – без дебела мазилка, за да се спести от материал. Вероятно в тази ситуация би трябвало да могат да помогнат специалисти от НАСА, но и те не биха се справили. Какво да направиш – идвади двуметровия мастари попитай спокойно дали да следваш кривата стена и да остане крив гардероба или да я изправиш по нивелир и да стане така, както трябва.
10. „Хайде първо да боядисаме, пък вратите ще ги сменим догодина“
Марчето и Евлоги са стигнали до гениално заключение как на този етап да спестят пари от ремонта (или не са стигнали до консенсус с какви точно врати да се подменят старите). Получаваш заповед – “Вратите не ги пипаш! Ще ги сменяме догодина!”. Като знаеш каква перфектна шпакловка ще направиш и как добре ще седи новият скъп латекс, как ще наредиш ламината и первазите до касите… В следващия момент ти изниква в съзнанието гледката на току-що изкъртените дървени каси и как цялата ти работа отива по… И като възпитаник на математическа гимназия решаваш все пак да им обясниш за математиката на двойния труд. Покажи колко ще струва сега обръщането на касите спрямо това догодина да трябва да кърти, обръща и пребоядисва отново всички помещения.
В крайна сметка: Клиентът не е длъжен да знае как се прави ремонт – затова вика теб. Често той самият е объркан, стресиран от разходите и уплашен да не сбърка с избора си.
Истинският майстор не е този, който просто изпълнява сляпо и после казва „Ти така си го искаше!“. Големият майстор е и малко психолог – изслушва спокойно, хваща проблема още в зародиш и с търпение (и малко хитрост) спасява клиента от собствените му грешки. Така накрая банята е здрава, клиентът е щастлив, а твоят телефон звъни само за нови ремонти. А за семейните спорове какъв цвят да са пердетата – остави Евлоги да се оправя. Той си знае – по-добре да е щастлив, отколкото прав!
Искаш да намериш клиенти, които ценят професионализма, или търсиш точния специалист за твоя ремонт? Регистрирай се още днес в СуперМайстор (www.supermaistor.bg)!
Автори: Людмил Гълъбинов и Мария Димитрова
